Изхвърляте листата на целината? Ето защо си струва да ги запазите

Листата на стъблената целина са годни за консумация, ако са свежи и добре измити. Вкусът им е тревист и често по-наситен от този на стъблата, затова са достатъчни няколко листа, за да овкусят ястието.

Нежните листа около сърцевината са особено подходящи за ситно нарязване и добавяне към ястия в суров вид. По-едрите външни листа обикновено имат по-силен вкус и са подходящи за готвени ястия.

Не берете от природата растения само защото приличат на целина: някои отровни диворастящи видове могат да бъдат сбъркани с нея. Използвайте само листа от стъблена целина, която сте купили или сте разпознали със сигурност. Ако на опаковката или връзката има специални указания за употреба, следвайте ги.

Един от най-лесните начини да използвате листата е да добавите няколко листа целина към бульона заедно с лук, морков и други ароматни подправки. Те придават свежа, тревиста нотка, която се съчетава особено добре със зеленчукови супи.

Можете да ги добавите и към тенджера с леща, доматен сос или ястие, което къкри на слаб огън. Не слагайте голяма шепа още в началото — наситеният им вкус може да надделее над по-нежните съставки. Започнете с няколко листа, опитайте ястието и при нужда добавете още.

Ако приготвяте бульон, който после ще прецеждате, оставете листата да пуснат аромата си заедно с останалите подправки и ги отстранете при прецеждането. При пасирана супа можете да ги оставите в тенджерата, ако текстурата им ви допада. Така лесно ще оползотворите съставка, която иначе може да отиде на вятъра.

Малките листа около сърцевината са подходящи за овкусяване на салата. Нарежете ги на ситно и ги добавете към настъргани моркови, краставица или салата от леща. Наситеният им вкус се съчетава добре с дресинг с лимон.

Можете да ги използвате и за овкусяване на картофена салата, заедно с магданоз или див лук. Добавяйте ги постепенно: ароматът, който е приятен в едно малко листо, може да стане прекалено силен в цяла купа салата.

Ако приготвяте храна за човек с алергия към целина, непременно го уведомете. Целината е признат хранителен алерген. Затова листата, стъблата и останалите части на растението не бива да се добавят скрито в ястие, предназначено за човек с такава алергия.

Листата на целината могат да се добавят към сос със зелени подправки заедно с магданоз, малко лимонов сок, зехтин и по желание — орехи или семена. Пасирайте съставките на малки порции, докато получите желаната консистенция.

Сосът е подходящ за печени зеленчуци, картофи или паста. Вкусът му е по-наситен от този на класическото песто с босилек — чудесен избор, ако харесвате изразения аромат на зелените подправки.

При съхранение на домашен сос от пресни подправки и олио спазвайте предпазни мерки: не го оставяйте на стайна температура в продължение на дни. Ако ще го използвате скоро, приберете го бързо в хладилника; за по-дълго съхранение го замразете на малки порции. Самото олио не предпазва от микробиологичен риск.

Когато купувате стъблена целина, избирайте връзка с листа, които не са пожълтели или лепкави. Вкъщи отстранете повредените части, а здравите листа приберете в хладилника в чист съд, който ги предпазва от изсъхване, без да задържа излишна влага.

Ако няма да ги използвате скоро, замразяването е практично решение. Измийте листата добре и ги подсушете, след което ги нарежете на ситно и ги разделете на малки порции. Така ще можете да ги добавяте направо в гореща супа или сос.

След размразяване текстурата им няма да е толкова подходяща за сурова салата, затова ги запазете за готвени ястия. Както и при другите пресни подправки, не използвайте листа с признаци на плесен или с необичайна миризма.

Първо, когато режете стъблена целина, отделете листата от стъблата веднага. Така ще видите с колко листа разполагате. Второ, планирайте да ги използвате още същия ден — дори да добавите само няколко към супа или сос.

Трето, когато приготвяте букет гарни — връзка от ароматни подправки за овкусяване на ястие — добавете няколко листа целина заедно с мащерката и дафиновия лист. Понякога те могат да заместят друга липсваща ароматна подправка, макар и да не придават същия вкус.

Стъблената целина не е само източник на хрупкави стъбла — листата ѝ също заслужават място в кухнята. Следващия път, когато приготвяте супа, ще имате подръка още една ароматна съставка, без да се налага да купувате нещо допълнително!