Понижава ли лещата либидото? Науката зад вирусния цитат на Оливър Лакс
Режисьорът на филма "Сират" (номиниран за "Оскар") Оливер Лаксе се отби в La Revuelta и остави една от онези фрази, които сякаш са написани, за да се разпространяват сами: "Открих, че лещата е анафродизиак, понижава либидото". Тя го каза с онази тиха увереност, която интуициите имат, когато се казват на глас: не звучи като категорична теза, а като собствен извод, който човек иска да сподели.
И разбира се: наближава Свети Валентин, хората търсят храни, които "включват" и "изключват", и изведнъж лещата (скромна, ежедневна, лъжична и "манастирска") влиза в еротичния разговор като контрапункт на джинджифила, шоколада или ягодите в колективното въображение.
Добрият въпрос е не дали Лаксе е искал вирусна популярност, а дали фразата има основание. И тук е интересното: като буквално научно твърдение - не. Но като отправна точка за обяснение на начина, по който се използва фразата. Но като отправна точка за обяснение на начина, по който работи желанието, тя дава статия. Най-вероятно директорът просто е описвал нещо съвсем всекидневно: когато сте в рутина, тялото върви в едната посока; когато пътувате и сте по-стимулирани, то върви в другата. И там е лесно да се "обвини" ястието с леща, дори ако истинският двигател е контекстът.
Първо, нека да уточним: "либидо" не е бутон.
В ежедневния разговор използваме "либидо" за цяла гама от неща: желание, нагон, енергия, предразположение, дори настроение. Проблемът е, че след това се опитваме да намерим също толкова проста причина: "това ме възбужда", "това ме кара да се възбуждам".
А реалността е по-малко удобна и по-реална: желанието обикновено зависи от набор от фактори (глава, тяло, контекст). Храната влиза там, да, но почти никога като непосредствен химически превключвател. Тя навлиза като атмосфера, като комфорт, като енергия... и като храносмилане.
Ето защо е добре да имаме ясен етикет от самото начало: "анафродизиак" е полезна дума за вирулентен разговор, но не работи като научна категория със затворен списък от храни, които универсално "изключват" желанието.
Това не е либидо, това е дреболия
Ако има легално обяснение защо някой се чувства "ниско" след чиния леща, то не е някакъв мистериозен анафродизиачен ефект. Става дума за нещо по-прозаично: подуване на корема... или директно за тежестта на обилната вечеря.
Бобовите растения съдържат ферментиращи въглехидрати; при някои хора (и в някои случаи) тази ферментация може да доведе до образуване на газове и да причини подуване на корема, раздуване, дискомфорт или болка в корема. Университетът Монаш го казва съвсем директно: когато тези съединения ферментират, газът може да "разтегне" червата и да причини дискомфорт.
Превод без рокля: ако приключите вечерята с усещането, че сте като балон с крака, трудно ще продадете на тялото идеята за "сега, чувственост". Не защото лещата изключва нещо като система, а защото тялото участва в други преговори.
Този нюанс спасява две неща едновременно: уважава преживяването ("това се случва на мен"), но избягва да го превръща в универсален закон ("лещата прави Х").
И добавя една важна подробност: това не се случва на всеки. Зависи от количеството, от това какъв е видът на бобовите растения за всеки човек, а също и от начина, по който са били приготвени.
"Хормоналното" обяснение
Когато една идея стане вирусна, винаги се появява "хормоните". В случая с бобовите растения обичайният път е "фитоестрогени → тестостерон → желание". Проблемът е, че този разказ често се движи по-бързо от доказателствата.
За да го представим в перспектива с един много по-обсъждан (и много по-изследван) пример: соята. Голям мета-анализ стига до заключението, че независимо от дозата и продължителността нито соевият протеин, нито изофлавоните променят значително тестостерона (общ или свободен) или естрогена при мъжете.
Ако храната, която най-често се използва като "доказателство" за хормоналната теория, не показва приписвания ѝ ефект, трудно е да се твърди, че чиния с леща има ясно и пряко хормонално въздействие върху либидото. Това, което тя може да промени, е най-много как се чувствате след консумацията ѝ, а това - в реалния свят - надделява над всякакви фантазии за ендокринни разрушители.
И така, намаляват ли те либидото?
Като общо правило - не. Като индивидуално преживяване в конкретна вечер - може би.
Ако на някого "желанието спада" след леща, има вероятност това да не е химическо послание за желание, а комбинация от съвсем земни фактори: подуване на корема, газове, усещане за тежест, сънливост или просто организмът е по-фокусиран върху храносмилането, отколкото върху съблазняването.
И в това се крие поуката: желанието нито се включва, нито се изключва от една лъжица. То се изгражда (или разваля) от това, което се случва в главата, в тялото и в околната среда. Не е нужно лещата да разваля каквото и да било... освен ако точно в този ден не ви накара да се чувствате като камък.
Patricia González
Коментари