Понижава ли лещата либидото? Науката зад вирусната фраза на Оливер Лаксе
Режисьорът на филма „Сират“ (номиниран за „Оскар“) Оливер Лаксе гостува в La Revuelta и изрече една от онези фрази, които сякаш са създадени, за да се разпространяват сами: „Открих, че лещата е анафродизиак и понижава либидото.“ Каза го с онази спокойна увереност, с която интуитивните прозрения звучат, когато бъдат изречени на глас: не като категорична теза, а като собствено заключение, което човек иска да сподели.
И, разбира се, наближава Свети Валентин, хората търсят храни, които „включват“ и „изключват“ желанието, и изведнъж лещата (скромна, ежедневна, за ядене с лъжица и „манастирска“) влиза в еротичния разговор като контрапункт на джинджифила, шоколада или ягодите в колективното въображение.
Важният въпрос не е дали Лаксе е искал да стане вирусен, а дали фразата има основание. И тук идва интересното: като буквално научно твърдение — не. Но тя е добра отправна точка за статия, която обяснява как работи желанието. Най-вероятно режисьорът просто е описвал нещо съвсем обичайно: когато си в рутината, тялото реагира по един начин; когато пътуваш и си по-силно стимулиран, реагира по друг. И тогава е лесно да „обвиниш“ ястието с леща, макар че истинският фактор е контекстът.
Първо, нека да уточним: "либидо" не е бутон.
В ежедневния разговор използваме думата „либидо“ за цяла поредица от неща: желание, нагон, енергия, предразположеност, дори настроение. Проблемът е, че след това се опитваме да намерим също толкова проста причина: „това повишава либидото ми“, „това го понижава“.
А реалността е по-сложна и по-прозаична: желанието обикновено зависи от съвкупност от фактори (ум, тяло, контекст). Храната също има значение, но почти никога не действа като незабавен химически превключвател. Тя влияе чрез атмосферата, усещането за комфорт, енергията… и храносмилането.
Затова е добре още от самото начало да внесем яснота: „анафродизиак“ е полезна дума в разговор, който може да стане вирусен, но не е научна категория със затворен списък от храни, които универсално „потискат“ желанието.
Това не е либидо, това е дреболия
Ако има някакво правдоподобно обяснение защо някой усеща „спад в желанието“ след чиния леща, то няма общо с някакъв мистериозен анафродизиачен ефект. Обяснението е по-прозаично: подуване на корема… или просто тежест след обилна вечеря.
Бобовите растения съдържат ферментируеми въглехидрати; при някои хора (и в определени ситуации) ферментацията им може да доведе до образуване на газове и да причини подуване, раздуване, дискомфорт или болки в корема. Университетът „Монаш“ обяснява съвсем директно: когато тези съединения ферментират, газовете могат да „разтегнат“ червата и да причинят дискомфорт.
Казано без лекарски жаргон: ако приключиш вечерята с усещането, че си балон с крака, трудно ще убедиш тялото си, че е време за „чувственост“. Не защото лещата по принцип изключва нещо, а защото тялото е заето с друга задача.
Този нюанс позволява да се съхранят две неща едновременно: да се уважи личното преживяване („на мен ми се случва“), без то да се превръща в универсален закон („лещата причинява X“).
Има и една важна подробност: това не се случва на всеки. Зависи от количеството, от това как понася бобовите растения конкретният човек, а също и от начина, по който са приготвени.
"Хормоналното" обяснение
Когато една идея стане вирусна, винаги се появява универсалното обяснение: „хормоните“. При бобовите растения обичайният път е „фитоестрогени → тестостерон → желание“. Проблемът е, че този разказ често изпреварва доказателствата.
За да поставим нещата в перспектива, нека разгледаме много по-обсъждан и изследван пример: соята. Голям метаанализ стига до заключението, че независимо от дозата и продължителността нито соевият протеин, нито изофлавоните променят значително нивата на тестостерон (общ или свободен) или естроген при мъжете.
Ако ефектът, приписван на храната, която най-често се използва като „доказателство“ за хормоналната теория, не се наблюдава, трудно е да се твърди, че чиния леща има ясно и пряко хормонално въздействие върху либидото. Най-много да се промени начинът, по който се чувстваш след като я изядеш, а това — в реалния живот — има по-голямо значение от всякакви фантазии за ендокринни превключватели.
И така, намаляват ли те либидото?
Като универсално правило — не. Като лично преживяване в конкретна вечер — възможно е.
Ако на някого „му спадне желанието“ след леща, най-вероятно причината не е химически сигнал, който потиска желанието, а съчетание от съвсем обичайни фактори: подуване, газове, усещане за тежест, сънливост или просто фактът, че организмът е по-зает с храносмилането, отколкото със съблазняването.
И в това се крие поуката: желанието не се включва и изключва с една лъжица. То се изгражда (или помрачава) от случващото се в ума, тялото и обкръжението. Лещата не е длъжна да разваля нищо… освен ако точно в този ден не ти натежи като камък.
Patricia González
Коментари